Пропаганда
Пропаганда – (от лат. propaganda, ‘което подлежи на разпространение’). Исторически първата форма на комуникация в политическата сфера е пропагандата. Тя представлява особено целенасочено разпространяване и утвърждаване в общественото съзнание на идеи, учения, знания с цел формиране на определени възгледи. Пропагандата е прокарване на позиция или становище по начин, който се опитва да убеждава, а не да представя балансиран преглед на нещата. Тя може да се противопостави на обучението, чиято задача е да предава знания. Пропагандата е начинът да се накарат хората да мислят и чувстват до положение, че те “решават” да правят това, което всъщност пропагандаторът желае те да правят и искат да въведе закони, които всъщност той желае да въведе. Така, на принципа, ако искаш някой да направи нещо, накарай го да повярва, че това е негова идея, пропагандата успява да съществува и да действа. В процеса на взаимодействието на пропаганда и обществено мнение се сблъскват съзнанието на пропагандиста и съзнанието на аудиторията.
© Изготвила Виолета Ашикова.
Позоваването на авторите и на източника е задължително.
1. Чрез съобщаване на нова информация пропагандата подкрепя и засилва дадено обществено мнение.
2. Анализирайки явленията и събитията от вътрешния и международния живот, пропагандата стимулира и организира общественото мнение, предлагайки пред съда на обществеността социално значими проблеми.
3. Пропагандата има за цел да промени неадекватното (според целите й) обществено мнение. Колкото по-пълна е информацията, толкова по-обективно е общественото мнение.
Пропагандата не само носи знания, необходими за общественото мнение, тя се стреми да ги превърне в убеждения, които да станат мотиви на поведение на хората. Процесът на формиране на общественото мнение се състои в осъзнаването от хората на обществения интерес като личен, в осъзнаването на личните и колективни интереси като връзка между хората. Информацията е средата, в която се ражда общественото мнение. Тази информационна среда може да е стихийна (напр. междуличностни контакти) и организирана (пропагандата).
В процеса на въздействие на пропагандата върху общественото мнение особена роля играят указанията или установките. Пропагандата е насочена към създаване на стереотипи, а установката е средство за външна изява на стереотипа. Инструменталната цел на пропагандната комуникация се определя като внушение. Под това трябва да се разбира еднопосочна, едновариантна, внушаваща употреба на езика. Употребата на всички инструментални езици означава на практика внушение от един или друг вид, употреба на аргументите на авторитета, силата, общия договор, науката и т.н.
Пропагандата разпространява съобщението си от една страна чрез медия. Но според условията това може да са митинги, които дават специфични възможности за политически внушения, защото са много по-богати като възможности за взаимна комуникация от медиите. Спонтанните отговори създават условие за ефекта на внушение на говорещия (от гл.т. на ораторското поведение, обаче, митингите също могат да се разглеждат като едно от многото средства).
Съобщенията в политическата пропагандата са предназначени за определени инструментални ефекти. Едната група ефекти са свързани с нагласите – партийните символи, лозунги, стратегически концепции и подобни са представени по такъв начин, че да засилват усещането на аудиторията за формиране на съвпадащо мнение и групово действие. Другата група от очаквани ефекти е стимулиране на открита дейност като гласуване за кандидат или участник в политическа надпревара.
- Енциклопедия по психология. Под ред. на Реймънд Дж. Корсини, С. , 1998 г.
- М. И. Скуленко “История политической пропаганд ” , Киев, 1990 г.
- Л. Тай “Бащата на манипулацията” , С. 1998 г.
- Градев, Д. “Психология на масовото поведение”, С. 1995 г.
- Льобон, Г. “Психология на тълпите”, С.1995 г.
- Льобон, Г. “Политическа психология”, С. 1990 г.
© Изготвила Виолета Ашикова.
Позоваването на авторите и на източника е задължително.